Публикации с етикет ‘криптиране’

1

Обезопасяване на безжична Wi-Fi мрежа

7 неща, които хакерите се надяват да не знаете.

Най-успешния начин да се защитите от Wi-Fi хакерите е да се научите да мислите като такъв. Без значение дали сте хакер, който иска да получи безплатен интернет достъп или сте високо квалифициран престъпник, нает да разбие някоя бизнес мрежа с цел получаване на информация за важни документи или кредитни карти, има няколко неща, които винаги се набиват на очи. Знаенето на тези неща може да Ви помогне да се защитите.

Намиране на потенциални жертви.

Първото нещо, което ще провери хакера, е до какви мрежи има достъп. Нещото, което се прави, се нарича военно шофиране (war driving). Нещото, от което имате нужда е програма, наречена inSSIDer. Този софтуер сканира вълните и показва точките на достъп. Както се вижда на изображението, някой мрежи имат име, а други не.

Намиране на така наречените скрити мрежи.

Мрежите без име са настроени през контролния панел на рутера да не споделят своите SSID-та. Мрежовия администратор сигурно си мисли, че по този начин обезопасява първото ниво на сигурност на безжичната мрежа. Но въпреки това, SSID-то на мрежата може бързо да бъде намерено. За тази цел може да бъде използвана друга програма, наречена CommView for Wi-Fi. Това е комерсиален продукт, но въпреки всичко има безплатна временна версия.

След като хакера отвори софтуера за сканиране, той има опция види скритите мрежи. На имената на някои мрежи може да излиза празно място, но веднага, щом някой започне да използва мрежата, името ще се види. Не трябва да се забравя, че компютрите от мрежата, постоянно изпращат сигнали (broadcasting), така че едва ли ще се наложи хакера да чака много.

На изображението се виждат 2 скрити мрежи.

И двете са еднакво уязвими. Дори мрежите да са криптирани, тяхното име може да се разбере. Въпреки, че името на мрежата не е всичко, то поставя хакера една крачка напред.

Разбиване на безжичното криптиране.

Следващото, с което ще се сблъска хакера е криптирането, като то може да бъде WEP, WPA или WPA2, например. При сканирането на мрежите, хакера ще види мрежите с и без криптиране. Тези, които са без криптиране, са крайно уязвими. Всеки може да свърже към тях буквално за няколко секунди. В повечето случаи тези мрежи се администрират от домашни потребители, които или не ги е грижа, или не знаят как да си конфигурират мрежата, но понякога такива мрежи се намират и при бизнес потребителите. Това са хора широко отворени към света.

Добър хакер може да разбие WEP криптиране за няколко минути, като за това нещо има голямо количество инструменти в нета. Колкото по-сложна е паролата, толкова по-сложна е за разбиване. За кракването на паролите, хакерите използват речници (с милиони думи вътре), като правят асоциации с името на мрежата и насочеността на потребителя. Понякога тази техника е изключително успешна.

По-големите компании използват WPA2 криптиране, използвайки Extensible Authentication Protocol (EAP) и 802.1X. Техните пароли не могат да бъдат разбити с използване на речници и Brute Force, но са уязвими към man-in-the-middle (човек по средата) атаки.

Как атакуват такива мрежи? На мястото на текущата, установяват нова, имаща същото SSID, като се опитват да примамят потребителите да се свържат към измамната мрежа. За целта използват модифициран RADIUS сървър за оторизация. Ако всичко върви по план, хакера ще успее да прихване потребителските имена. А паролите ще атакува по вече известният начин.

Маскиране на МАК адреса

Друга техника, която използват някои администратори е филтриране по МАК адрес. Всяка мрежова карта или устройство съдържа МАК адрес, затова всеки администратор може да създава списъци с позволените или забранените за достъп МАК адреси. Това може да бъде използвано дори и без мрежово криптиране, дори и при скрити мрежи.

Ако хакера прецени, че мрежата се филтрира по МАК адрес, просто ще се наложи да използва софтуер за анализ на мрежата, като отново може да използва CommView. Ще бъдат прегледани МАК адресите на машините, като за целта ще бъдат анализирани прихванатите Wi-Fi пакети, докато не бъде намерен „добър” МАК адрес.

След като бъде намерен подходящия адрес, може да бъде емулиран на мрежовата карта на компютъра на хакера.

Време е за действие.

След като хакера получи достъп до мрежата, той може да започне да подслушва трафика с цел получаване на информация.

Изводи.

  1. Изключването на SSID не спира хакерите, а само води до главоболия, освен това намалява производителността на мрежата.
  2. Не използвайте WEP криптиране, безсмислено е.
  3. WPA/WPA2-PSK криптирането има смисъл само при използването на сложни пароли.
  4. WPA/WPA2-Enterprise е още по-добър вариант при правилна администрация.
  5. Опитайте се да използвате само WPA2 (с AES/CCMP) криптиране.
  6. За допълнителен контрол на достъпа използвайте Network Access Control (NAC) или Network Access Protection (NAP).
4

Криптиране на пароли за потребителска оторизация

Доста често разработчиците на софтуер си задават въпроса: „В какъв вид е най-добре да бъде запазена една парола в базата с данни?“ Повечето програмисти се спират на варианта с най-обикновенно MD5 криптиране, което между другото върши работа, но когато става дума за по-големи системи, където не трябва да се прави компромис с качеството, това не е достатъчно. В много от случаите MD5 хешовете могат лесно да бъдат разбити с помощтта на големи бази данни от MD5 хешове. Поради тази причина софтуерните продукти с отворен код все по-често започват да използват по-сложни варианти за криптиране на паролите. Разбира се, не трябва да се прекалява със сигурността, защото това би могло да окаже влияние на цялостната съвместимост на продукта.

Добро решение на проблема е паролите да се пазят в базата с данни в криптиран вид, заедно с добавена сол. Солта представлява определен набор от символи, които се добавят към паролата, след което паролата бива криптирана заедно с тях. По този начин възможността да бъде декриптирана паролата с използване на хакерски бази данни се свежда до нулева. Единствения вариант за нейното разбиване е да бъде направена BruteForce атака (брутална сила), когато всички възможни комбинации се проверяват и се прави сравнение между паролата в базата и генерирания хеш. Но в този случай хакерите трябва да знаят солта и хеша, също така паролата трябва да бъде примитивна.

Да си представим в момента цялостна система за оторизиране на потребители, без значение на какъв език за програмиране е писана тя (PHP, Python, Java). След регистрация, към паролата на потребителя се добавя случаен набор от символи, които се записват в отделно поле в таблицата. Паролата и солта се запазват заедно в криптиран вид (MD5, SHA1 и т. н.) За да бъде проверено, дали въведената парола от даден потребител съответства на тази, създадена при регистрацията, скрипта прави следната проверка. Взима от полета на таблицата солта, добавя я към въведената парола, криптира двете и сравнява двата хеша. Системата работи, и в същото време е достатъчно сигурна. Постигнахме точно това, което търсихме.

Разбира се, сигурността на една система не зависи само от това в какив вид се пазят паролите. За изграждането осигуряването на сигурността на Вашите системи, можете да използвате услугите на фирма Zapprotect.

  • Славчо Хаджийски: Аз не съм толкова в час с нещата, в които се ровя ... »
  • DIDEXS: Това е доста полезно точно това ми трябваше за да ... »
  • Делян: Атанасе моля те хващай мотиката и стига писа глупо... »
  • Делян: Сара ще да е изхвърчала от Сони като тапа от задни... »
  • Делян: За домашни потребители, които нямат чуствителна ин... »